Целта на Обследването за енергийна ефективност е да бъдат установени какви са текущите потребления на енергия и какви могат да бъдат мерките, които да бъдат приложени, за да се намали енерго потреблението и да се направят инвестиции в енергийно ефективни дейности. Обследването за енергийна ефективност е ядрото на енергийният мениджмънт за всеки един потребител.
Може да бъде възложен на инвеститорския контрол.
Обследванията се изготвят на база на всички нормативни актове и съгласно закона за енергийна ефективност.
Подготвителен етап:
Включва събиране на данни за геометричните параметри на сградата, включително за характеристиките на ограждащите елементи и конструкции и установяване на база данни за консумацията на енергия за минали периоди.
Съставяне на модел на сградата:
Синтезира се модел на сградата, който симулира поведението й към момента на проучването. Поставя се акцент върху съставянето на топлинен баланс на сградата и се оценяват енергийните потоци, въздействащи върху нея.
Съставяне на базова линия:
Моделът на сградата се анализира, като се оценяват показателите за качество и се сравняват с нормативно зададените им стойности. Базовата линия представя енергийните показатели при проектни стойности на режимните и топлотехническите характеристики на сградата.
Етапи на Обследване за енергийна ефективност:
- Подготвителният (първи) етап
Включва т.нар. идентификация на сградата. По време на подготвителния етап се събират данни за геометричните й параметри, включително за характеристиките на ограждащите елементи и конструкции (стени, остъкляване, покривна конструкция, фундамент и др.). Изготвя се ситуационен план (ориентация на сградата спрямо небесните посоки, разположение спрямо релефа на местността и други сгради и т.н.). Оценява се техническото състояние и характеристиките на техническото оборудване, на базата на което са изградени инсталациите за преобразуване, пренос и разпределение на енергия в сградата.
Маркират се внесени изменения в разпределението на вътрешните обеми и тяхното функционално предназначение, спрямо първоначалния проект. Идентифицират се специфики в експлоатацията на сградата (график на работа и температурен режим на помещенията).
Разбира се, най-съществената част от базата данни, която би следвало да бъде установена и събрана, включва консумацията на енергия за минали периоди. Тази информация би могла да бъде налична под формата на фактурирано количество, доставена енергия, ежемесечни записи за разхода на горива и др. Добре е да се има предвид, че колкото по-подробна е предварителната информация, толкова по-обективна би била оценката за енергийната ефективност на сградата.
Събирането на описаната база данни се извършва чрез: посещения на членовете на екипа, извършващ обследването, на място, запознаване с проектната документация на сградата, провеждане на интервюта с настоятелството на сградата (собственик, домоуправител и др.), както и с персонала, отговорен за поддръжката и експлоатацията й. Също така, когато е възможно се правят измервания.
Подготвителният етап е изключително съществен, продължителността му трудно би могла да бъде фиксирана. Наличието на проектна документация на сградата би могло значително да съкрати сроковете за изпълнението му.
- Вторият етап на обследването за енергийна ефективност включва съставяне на модел на сградата
С помощта на събраната база данни, както и чрез използване на информация за климата, се синтезира модел на сградата. Той симулира поведението й към момента на проучването
Според клаузите, залегнали в нормативната уредба, основен акцент се поставя върху съставянето на топлинен баланс на сградата. Представлява баланс между входящите (включително генерираните в сградата) и изходящи енергийни потоци. Топлинният баланс има отношение основно към отоплението на сградата и засяга поведението й, най-вече през отоплителния период.
Най-общо, топлинният баланс отчита следните входящи енергийни потоци:
- Топлинна енергия, внесена в сградата чрез различни видове горива (дизелово гориво, природен газ, дървесина/биомаса и др.). Енергията се генерира като резултат от изгаряне на горивата в обема на сградата;
- Топлинна енергия, доставяна чрез топлоносител със средствата на централизираното топлоснабдяване;
- Топлинна енергия, добивана чрез електроенергия (в електронагревателни отоплителни уреди и/или посредством термопомпени съоръжения);
- Топлинна енергия, добивана чрез преобразуване на слънчевата радиация;
- Топлинна енергия (топлинни печалби) от падащата върху ограждащите елементи и конструкции на сградата слънчева радиация, както и топлинната енергия, разсейвана от различни електроуреди, енергията, дори и от обитателите на сградата и др.
Изходящи енергийни потоци са:
- Загуби на топлинна енергия от топлопреминаване през сградните ограждащи елементи и конструкции;
- Загуби на топлинна енергия от инфилтрация;
- Топлинната енергия, изнасяна от сградата чрез смукателната вентилация на вентилационната/климатичната инсталация;
- Топлинна енергия, напускаща сградата като следствие от консумацията на битова гореща вода и др.
Логично, колкото по-пълно и по-прецизно бъдат оценени енергийните потоци, въздействащи върху сградата, толкова по-адекватно ще бъде представено поведението й. За да бъде съставен топлинният баланс, сградата се представя чрез опростен математически модел. В него участват геометрични, топлотехнически, режимни параметри, характеристики на оборудването и системите за отопление, вентилация и климатизация на сградата и др.
- Третият етап на обследването за енергийна ефективност се базира на:
Анализиране модела на сградата или съставяне на т.нар. базова линия. Моделът на сградата се анализира, като се оценяват показателите за качество и се сравняват с нормативно зададените им стойности.
Базовата линия представя енергийните показатели при проектни стойности на режимните и топлотехническите характеристики на сградата. В най-общия случай, базовата им стойност се различава от текущото им значение. Именно, посоката на разликата е окрупнен показател, който носи информация за състоянието на сградата.
Например в дадена сграда температурата на подгряваната вода за битови нужди е по-ниска от нормативната стойност. Отчитането на това обстоятелство, в модела на сградата, ще доведе до увеличаване на базовия разход на енергия спрямо текущия. Компрометиране на част от ограждащите елементи на сградата (стени, остъкление) също води до увеличаване на базовия разход на енергия (увеличаване на топлинните загуби). Друг пример е поддържане на по-висока температура в отопляваните помещения от нормативно изискуемата. В този случай базовата консумация на енергия ще бъде по-ниска спрямо текущата.
- Четвъртата стъпка от обследването включва
Синтез на мерки за повишаване на енергийната ефективност
Добре е да се има предвид, че понятието повишаване на енергийната ефективност е условно. Под повишаване на енергийната ефективност не следва да се разбира единствено намаляване на финансовите разходи за енергия. Изпълнението на комплекса от мерки би следвало да доведе до:
- Увеличаване на комфорта на обитаване на сградата (достигане до нормативните показатели за качество на микроклимата), при фиксирани финансови разходи за енергия;
- Запазване на нормативните показатели за комфорт на обитаване на сградата, както и намаляване на финансовите разходи за енергия;
- Комбинация от горните две възможности, а именно достигане на нормативните показатели за комфорт паралелно с възможност за намаляване на финансовите разходи за енергия.
В първия случай мерките могат да бъдат отнесени към групата на ремонтите, тъй като имат за цел да доведат сградата до нейното проектно състояние, чрез рехабилитация на конструктивни и/или ограждащи елементи, модернизация на системите за преобразуване, пренос и разпределение на енергия и др. Очевидно е, че изпълнението на част от тези мерки няма бъде свързано с никакви или ще доведе до незначителни бъдещи финансови ползи. Следователно финансирането на описаните мерки не може да бъде за сметка на повишаване на енергийната ефективност.
Мероприятия, реализиращи финансови ползи
Инвеститорски интерес представляват случаите, при които е възможна реализацията на финансови ползи от прилагането на мерки за повишаване на енергийна ефективност и от инвеститорския контрол. При тях подборът на техническите средства следва да се извършва на базата на критерии за постигане на максимален финансов ефект. Финансирането на подобни мерки би могло да бъде осъществено чрез финансовите резултати от прилагането им. Стремежът е насочен към търсене на технически средства, които имат най-висока остатъчна стойност след периода им на изплащане.
Критериите за избор на дадена мярка не бива да се вземат изолирано, например:
- Дългосрочност;
- Ниска цена за внедряване;
- Ефективност (степен на понижаване на потреблението);
- Висока технологичност и иновативност и др.
В заключение би следвало да се посочи, че изборът на енергоспестяващи мерки представлява баланс между техническите възможности и финансовата целесъобразност. А прецизният финансов анализ, който ще Ви изготвим, е окончателната ревизия на избраните мерки.