Цената на тока расте заради работата на въглищните централи

Колкото повече се запазва въглищната енергетика, толкова по-скъп ще става токът.Това заяви пред БНР бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Според него опитът да бъде запазена българската въглищна енергетика е „на цена, която става по-висока“. Заявените цени от ТЕЦ-овете са изключително високи, отбеляза бившият екоминистър.

Това е така, защото разходите за въглеродни квоти (за всеки отделен тон въглероден диоксид) имат все по-голяма тежест върху крайната цена на електроенергията. А въглищните централи работят почти изцяло на загуба.

Поскъпването на тока за бита

Сандов е на мнение, че поскъпването на тока заради вкарването в микса за домакинствата на по-скъп ток от ТЕЦ „Марица Изток 2“ е част от действия, които не са пазарно ориентирани, а към запазването на определени сектори.

На 8 юни председателят на КЕВР Иван Иванов съобщи, че дни по-рано служебният министър на енергетиката Росен Христов е издал заповед в енергийния микс, от който се определя цената за бита, да бъде включено допълнително количество (по-скъпа) електроенергия, произведена от ТЕЦ-а, което ще повиши и крайната цена – по досегашни разчети средно нагоре с 3,63%. Ексминистър Христов се защити, като каза, че спазил решение на Народното събрание от 2020 година и Закона за енергетиката, като намерението му било да осигури работа за държавното дружество. Това, според Христов, би увеличило цената на тока с до 0,4%. 

По БНТ друг бивш министър на енергетиката – Александър Николов, каза, че заповедта (на Христов) и други критични документи са били разписвани „на тъмно, като най-красивата част е че това е в края, а в началото на мандата им се сещам за един протокол, който постави под риск гръцката (газова) връзка и беше отричан“.

Николов каза още, че домакинствата ще плащат по-скъп ток, но първо КЕВР трябва да направи разчет в различните области за функционирането на ЕРП-ата.

ТЕЦ „Марица Изток 2“ трябваше да има възможност да работи на дългосрочни договори, когато цената позволяваше да си покриват разходите за емисии, отбеляза Николов.

Заповедта е най-малкият негативен ефект. Когато излязат финансовите отчети на дружествата ще се види, че постъпленията в държавния бюджет от ДДС, корпоративен данък и дивиденти ще бъдат в пъти по-малко – и според Николов това се дължи на неадекватно поведение на няколко нива.

Териториалните планове

Териториалните планове за справедлив преход са замразени. Ако новото правителство не ги внесе, ще загубим между 1,5 и 2 милиарда лева, наред с икономическите загуби, които ще търпим от този тип централи, поясни Борислав Снадов.

Както е известно в териториалните планове за справедлив преход се определят териториите, в които ще се използва Фондът за справедлив преход. Определянето на тези територии се извършва чрез диалог с Европейската комисия. В плановете се посочват предизвикателствата пред всяка територия, както и потребностите от развитие и целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Фондът има бюджет от 19,2 млрд. евро по текущи цени, чрез който се очаква да бъдат мобилизирани около 25,4 млрд. евро инвестиции.

Ще изпълним ли изискването по ПВУ

Във връзка с решението на предишния парламент за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за декарбонизация и намаляване на въглеродните емисии с 40 на сто Сандов отбеляза, че „ние ще изпълним тези 40% преди 2026 г., защото такива са законите на пазара.“ Думите му имат връзка и с началото на изказването му – за поскъпващата енергия, произвеждана от въглищни централи.

Буксуването на ПВУ означава, че са под риск както средства, така и модернизацията, каза ексминистърът на околната среда и водите.

Освен декарбонизацията е важно да има и децентрализация – домакинствата и общностите да могат сами да произвеждат енергия и да я потребяват, подчерта Борислав Сандов.

По въпроса Александър Николов коментира, че заради закъснелите мерки и средства по ПВУ България не инвестира в собствената си инфраструктура и на фона на съседните държави индустрията ни става неконкурентоспособна.

Източник:
https://business.dir.bg/energien-pazar/kolkoto-poveche-vaglishtna-energetika-tolkova-po-skap-tok