Какво е бъдещето на базовите енергийни мощности

Енергийната сигурност и бъдещето на базовите енергийни мощности ще дискутират участниците в първия ден на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден. От 20-и до 22 юни, за трета поредна година Dir.bg и 3e-news организират конференцията GreenWeek, като този път ще се включат над 130 панелисти от 10 държави.

Това, че трябва да участваме в подреждането на големия пъзел е извън всякакво съмнение. Въпросът е кога и как ще се включим, дали ще сме активни и как ще го направим, или ще го усетим в пасивността си. Често се говори за жертви и какво сме готови да жертваме.

В противовес, или в допълнение на това виждане, идва въпросът имаме ли идея, а и план, как да спечелим от най-голямата глобална трансформация след индустриалната революция. Да не се окажем на опашката отново, защото там винаги са губещите.

В едно от последните издания на „Bloomberg Green“ беше публикувано интервю с Питър Франкопан, професор по глобална история в Оксфордския университет, в което се разглежда световната история, постижения и беди през призмата на климата и последиците от природните катаклизми през вековете.

Интересно четиво. Хората, според професора, винаги са живели с митове и предания. „Почти всяка цивилизация се основава на огромни климатични събития – загубата на перфектен рай, гигантски наводнения, седемгодишни суши или наказателни епидемии“. Но, все пак историците, икономистите, социолози и пр. обществени науковедисе „фокусират върху това, което са направили хората – империи, войни и велики изобретения и са игнорирали вулканични изригвания, сурови зими или провал на реколтата, които са имали еднакво въздействащи последици за човечеството“.

Сега за тези, които наистина са навлезли в темата с отворено съзнание, опитвайки се да игнорират предразсъдъците, естествените човешки консервативни нагласи и дори митовете, които неизбежно се появяват с всяка нова парадигма е ясно, че климатичните промени имат икономически, социални, политически, военни, миграционни и други въздействия:

* да намалят нивата на реколтата, да увеличат инфлацията, да доведат до криза на разходите за живот, недостиг на калории, намалена имунна система и разпространение на болести.

Разказите за това, как мусонният климат затруднява владетелите в Индия да отглеждат коне или за това как европейското земеделие през Средновековието е процъфтявало, благодарение на топло заклинание, могат да ни помогнат да разберем не само как сме стигнали до тук, но и как да избегнем да станем жертви на нашия собствен успех.

Всичко това се е случвало в миналото, но обикновено не по едно и също време. Разликата с днешния свят е, че 90% или 98% от света покачва температурата си по едно и също време“.

Натрупването и едновремието заедно

Планетата се е затоплила с 1,2 C от прединдустриалните времена и се насочва към нива от 2,7 C до края на века, ако човечеството не действа активно и бързо. Това е безпрецедентно и катастрофално. Все още мнозинството не си дава сметка за това в мащаба и диапазона, който е нужен на обществото, за да се спре това негативно въздействие, което вече отнема икономически предимства, и постепенно ще намали благосъстоянието не на един или друг регион на света, а глобално.

Не е нужно да си кой-знае колко информиран и интелигентен, за да разбереш една проста графика, която само с един поглед казва онова, което да те накара да се замислиш, ако наистина имаш желание за това.

Кумулативните нива на въглеродни емисии растат експоненциално след 1900 г. особено след петдесетте години на 20-ти век.

Това покачване е следствие на интензитета на икономическа активност, свързано с повече консумирана фосилна енергия и други ресурси, които се извличат с още енергия, и още други ресурси. Експертите са обяснили изчерпателно и навреме как тези емисии създават парников ефект и повишават температурата на земята.

Ако човечеството не успее да ограничи затоплянето на планетата до 1,5 °C над прединдустриалните нива, ситуацията ще бъде ужасяваща, защото ще достигнем увеличение на температурата на земята до 4 °C

Простото обяснение на зеления преход

За тези, които все още са против по различни причини. И за тези, които не знаят, не искат да знаят, неглижират или дори мразят знаещите и активните, и не разбират тези, искащи да знаят.

Зелената трансформаци започва със знание, огромно по обем и смисъл. Когато разбере голямата картина, всеки, от бизнеса, потребителя, жителя на планетата ще намери своето място, защото никой няма да бъде подминат или недокоснат.

За последствията от климатичните промени е говорено и се говори много, от проблеми със земеделието и продоволствието на света, недостиг на храни – недостатъчно предлагане – нарастващи цени – инфлационни процеси – обеднявяне – социални вълнения, миграция, политически сътресения … до все по-честите природни катаклизми унищожаващи хора, активи и обществено богатство. Все рискове, вследствие на климатичните промени. Тава са предимно физическите рискове, транзиторните са другата страна на монетата. Не е нужно да имаш кристална топка, за да видиш капаните на бъдещето, ако не твоето, това на децата ти.

Да, човечеството е жертва на собствения си просперитет

Нееднакъв навсякъде и за всички – нации, икономики или отделния човек. Най -успешните са допринесли най-много за климатичната катастрофа, която е на прага. Последствията ще са върху всички, и върху големите, и малките икономики и общества. Най-изостаналите икономически и най-бедните, най-много, защото те имат най-ограничени ресурси, които могат да отделят, докато се борят за ежедневието си.

Глобалната перспектива

Климатичните промени се обсъждат от десетилетия, но през последните две-три години темата експлодира, политиците се заеха сериозно с проблема. Така възникна Европейската зелената сделка и се ускорява т.н. климатична трансформация. Не само в Европа. Политиката на ЕС в това направление е най-напреднала институционално и законодателно, най-подредена, най-широко анонсирана сред обществото, но е дълбока заблуда, че останалите икономически развити и не толкова развити държави и икономически конгломерати бездействат, докато Европа се „самоубива икономически“, както мнозина твърдят.

Голяма част от бизнеса по света, не само големия, а по-визионерският, отделя ресурси, за да разбере проблемите и мащаба на случващото се и действа. Друга част изчаква, трета се гневи и съпротивлява.

Трябва да се подчертае нещо много важно, което масово не се разбира. Зелената трансформация не е нещо само за себе си, което трабва да се случи, ще се случва, и се случва (вече на много нива). Икономиката и бизнесът не са нещо отделно и независимо от климатичните действия. Те вървят заедно и са едно цяло. Ако икономиката и климатичните действия се разглеждат и се интервенират поотделно и вървят паралелно, без да се пресичат, наистина ще има икономически убийства и самоубийства.

Климатичните промени като икономическо недомислие. Това е масовото възприятие в България. С поредица от плашещи категоризации на зеления праход, който бива наричан от множество хора, вкл. публични личности, формиращи общественото мнение – геноцид, безумие и пр.

Истината е друга. Като при всяка трансформация, налице са и рискове и възможности. Ще понесем само рисковете или ще се възползваме от възможностите, чрез преход с търсене и реализиране на икономическа стойност!? Зависи от нас, на ниво държава, компания, общество.

Различните скорости на възприятията, осъзнаването и действията са нормални. Хората и културите са различни, ресурсите с които разполагат също. За да има адекватни действия по пътя към климатична неутралност или нетна нула се изисква ново и огромно знание, за да се види гората, преди или само отделните дървета.

Когато хората и организациите успеят да видят гората, ще могат да видят себе си в нея, да осъзнаят собственото си място, уязвимост и шансове. След това ще трябва да поемат отговорността за своята порция знание и действия, които ги касае пряко- като потребители, граждани, работещи, бизнесмени, учени, политици, управляващи.

Голямата картина

Четирите ключови фактора за постигане на климатична неутралност:

Законодателни и регулаторни промени

  • Реализаторите на прехода – бизнес, градове и общество
  • Инженеринг, технологии, технически постижения и иновации
  • Финансови ресурси

Те са взаимно свързани и не могат да работят независимо един от друг.

Политика и администрация – ЕС и местни правителства, отговорни за политиките за борба с климатичните промени, изработване на законодателство, регулации, поставяне на климатични цели на ниво ЕС и отделни държави (Национални цели за декарбонизация), мониторинг на изпълнението на поставените цели и прогреса по тях и изобщо цялостно управление на прехода на различните нива.

Критични фактори – Политическа воля и решение за действие, поставяне на цели за климата и изграждане на европейски капацитет за постигането им.

Глобалната концепция на ЕС беше факт в края на 2019 г. когато ЕК представи Европейския зелен пакт, с който се поема ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., последван от решение за приемане на Европейски закон за климата, чрез който целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. да се превърне в обвързващо законодателство. Следващата стъпка беше поставянето на междинни за ЕС цели за 2030 г. с намаляване на нетните емисии с поне 55 % спрямо равнищата през 1990 г. Реализацията на тези цели ще се осъществи чрез набор от предложения „Fitfor 55“оповестен през юли 2021 г. за преразглеждане и актуализиране на законодателството на ЕС, така че да могат де се постигнат заложените цели за декарбонизация на съюза до 2030 и последващите действия, до климатична неутралност през 2050.

По пакета законодателни мерки се работи активно и напрадъкът е съществен. Анализи, констатации, препоръки, инициативи – толкова са много, че не могат да бъдат обхванати. Големият проблем остава – претворяването на всичко това в действия и практически мерки. Това уви, се случва бавно и по малко.

Лайтмотивът на COP26 преди две години беше „ClimateActionScalabilityandSpeed“. Едва ли някой може да каже, че това се случва, въпреки че инициативите, специализираните компании, тинк-танковете нарастват лавинообразно.

Освен в посока чиста и сигурна, достъпна за всички енергия, което е най-лесно разбираемата част от зелената сделка, се работи активно в две други важни направления, със съответните регулации за декарбонизация на икономиката и обществото (градове, общини). Те са главният двигател на трансформацията, основен потърпевш или печеливш, или и двете, в зависимост от позициите на всяка структура, нейния капацитет – визионерство, амбиции, ресурси.

Бизнесът и климатичната трансформация

Всеки бизнес е повлиян в някаква степен от климатичните промени, които увеличават рисковете за съществуването и растежа му, понякога влияят на самото му оцеляване. Този риск е двояк – физически, поради екстремни климатични събития от една страна и от друга, транзиторен, вследствие изменение на екосистемата в която бизнесът съществува, неговите вериги на стойност, доставки и пр. които също са подложени на климатичен натиск от различно естество.

От друга страна, всеки бизнес, в една или друга степен, оказва влияние на климата, със своето съществуване, портфейла от стоки или услуги, които предлага, с активните си действия, съобразени с климата или пък бездействие и неглижиране на ситуацията.

Бизнесът, в зависимост от неговата специфика, ще бъде подложен на натиск, не само от гледна точка на регулации и нормативни изисквания, а и от три други страни – по линия на веригата на стойност на всяка компания и по линия на натиска на потребителите на стоки и услуги.

Третият фактор, определящ начина на развитието на фирмите ще бъде финансовата система, т.е източниците на финансиране на компаниите, тъй като ще се държи сметка на т.н. „финансирани емисии“ на инвеститори, банки и пр., с които те обслужват финансово и подпомагат бизнеса на компаниите. Всяка финансираща транзакция ще рефлектира или в редуциране на емисиите на фирмите, или в увеличаване на емитираните им парникови газове или няма да предизвика промяна във въглеродния отпечатък на компанията вследствие предоставеното финансиране. Постепенно компаниите, които не редуцират емисиите си ще бъдат изтласкани от пазара, по финансови, пазарни и др. причини, намаляващи конкурентноспособността им. Адекватното поведение във връзка с климатичните действия ще бъде непреодолим фактор за конкуретноспособност.

Градовете са огромни емитенти на въглеродни емисии, (около 70% ) и са критично важни за прехода, поради пригодност или непригодност на инфраструктура, транспорт, сградите и изобщо градска среда, в които живеят хората, оказващи все по-голям натиск по отношение на екологичните и климатични обстоятелства. Те трябва да правят огромни инвестиции, свързани с критичните аспекти на градската среда по пътя към нетни нулеви емисии.

Хората като граждани, работна сила и консуматори

Те, от една страна, са един от двигателите на климатичната трансформация, на първо място големите групи от хора с ангажираност и лично отношение към темата, които оказват натиск над политиците и бизнеса, включително отказвайки да купуват стоки с висок въглероден отпечатък. От друга страна те са реализаторите на климатичните действия, като работещи хора, изпълнявайки своите задачи в новите трансформационни бизнес модели на фирмите, носители на новия начин на работа и живот, който ще доведе до драстични промени на трудовия пазар, образователната система и здравеопазването.

По същество зелената трансформация е икономическа трансформация, което значи промяна на бизнес моделите на компаниите, веригите на доставки, финансовите модели.

Инженеринг, технологии, технически постижения и иновации

Всяка икономическа трансформация изисква техническа, технологична, структурна и организационна база – нови технически решения, технологии, инженерингови решения, иновации от всякакъв характер, включително цифровизация и ИИ, водещи до намаляване на генерираните въглеродните емисии, които ще декарбонизират бизнеса, инфраструктурата и населените места.

Финансовата система

Тъй като набелязаните и необходими климатични действия са в основата си свързани с инвестиции – многогодишна поредица от инвестиционни проекти с различен мащаб и профил, зеленият преход ще изисква съществена трансформация на финансова система, която трябва масирано на участва във финансирането на прехода, за да постигнем климатична неутралност, което е немислимо само с публични средства. Това е в основата на законодателството свързано с устойчивите финанси, със специален дизайн на регулации, които касаят всички сектори на финансовата система – банкови институции, капиталови пазари, застрахователен сектор. Измерването и отчитането на финансираните емисии които отразяват въглеродният отпечатък от инвестициите или заемите на дадена фирма е само част от картината на устойчивите финанси.

Работи се по нов, Глобален финансов пакт, който да трансформира, мотивира и увеличи съществено частните инвестиции за климатичния преход във всичките му направления – mitigation, resilience, adaptation, loss & damage.

Зеленият преход през 2019 беше формулиран като огромна възможност за създаване на нови пазари, за нови зелени технологии и продукти, от която да се възползване европейската индустрия.

Сега, пред 2023 г., това определение е надградено и видоизменено, не само законодателно, а и като естествено развитие след началото на процеса. Вече става дума за интегриране на парадигмата за зелена трансформация и начините за нейното постигане в икономиката, финансите и обществения живот.

Колкото по-рано се разделим с илюзиите и приемем новите реалности, толкова по-малки разходи ще имаме и повече ще спечелим – позиции, пазари, икономически растеж.

Ерата на икономиката, базирана на енергия от изкопаемите горива е в началото на края си, преходът към икономика с нулеви въглеродни емисии вече се извършва. Всъщност, това е новата икономика и основата за реиндустриализация на Европа, икономика с вградена в себе си декарбонизация.

Политическата турбуленция в България през последните повече от две години, съчетани с инфлация, война и последиците от нея, могат в известна степен да обяснят местното безвремие по темата зелен преход, противоречивите мнения, крайните изказвания и спорадичното знание, което бързо трябва да бъде наваксано, ако не искаме да бъдем в отбора на изоставащите и дори губещите в тази глобална вълна. Като резултат, България е бледа проекция на картата на климатичните действия, както от гледна точка на актуалност на национално определените цели за декарбонизация, така и като начин на постигането им – стратегия, планове и програма за действие, които да съответстват на динамиката на процесите в Евпропа и по света, но също със спецификата на нашето общество и икономика.

Говорим главно за енергетика и въглищни централи. Харчат се и някакви публични фондове за проекти за възобновяема енергия, с концепция и механизъм на действие (усвояване) от началото на века. А в енергийната ефективност нещата са направо трагични.

Тепърва трябва да наваксваме и да си намерим мястото като икономика и общество. Можем да го направим, ако изоставим някои отчайващи по същността си модели, мрежите от посредственост, обичайните заподозрени, общите приказки, калинките в системата, и пр. и пр.

Източник:
https://business.dir.bg/energien-pazar/golemiyat-pazel-na-klimatichnata-transformatsiya